Културен център „Константин Бранкузи“

Централният елемент на целия комплекс несъмнено е уникалната стъклена призма, наричана популярно „Яйцето на Бранкузи“ — грандиозна структура, безпрецедентна в румънската архитектура. С височина 12,6 метра и тегло над 200 тона, призмата е замислена и изпълнена от специалисти от Германия, използващи авангардни технологии при обработката и монтажа на мащабни стъклени конструкции.

Овидната форма не е случайна — тя отразява една от фундаменталните мании на творчеството на Бранкузи: яйцето като символ на живота, същността и чистата форма. Бранкузи изследва овидната форма в творби като „Овоидът“, „Птица Маястра“ или „Спящата муза“ — и призмата в Крайова я преосмисля в архитектурен мащаб, превръщайки скулптурна идея в обитаема структура.

Във вътрешността на призмата, видими само отвътре, се намират широкомащабни интерпретации на творбите „Овоидът“ и „Птица Маястра“. Достъпът до призмата става чрез асансьор, предлагащ на посетителите уникална и потапяща перспектива — сякаш сте вътре в гигантска скулптура на Бранкузи. Преживяването е още по-впечатляващо нощем, когато призмата е осветена и се превръща в културен фар, видим от цялата централна част на Крайова.

Под завладяващата стъклена призма се разгръща свят, изцяло посветен на Бранкузи и неговото изкуство. Подземната галерия от близо 1200 квадратни метра е мултифункционален павилион, проектиран да предложи на посетителите пълно и потапящо преживяване — образователно, емоционално и естетическо в еднаква степен.

Експозиционната концепция е съсредоточена върху живота и творчеството на Константин Бранкузи, представени чрез модерен интерактивен подход: дигитални инсталации, триизмерни реконструкции на парижкото ателие на скулптора, мултимедийни пана за еволюцията на неговото творчество от Крайова до Търгу Жиу и от Букурещ до Ню Йорк. Посещението така се превръща в пътешествие във времето и пространството заедно с олтенския гений.

В допълнение към постоянната експозиция, галерията е домакин на ателиета за дискурс и творчество — сесии по скулптура, рисуване и визуални изкуства, отворени за широката публика —, зали за спектакли за камерни концерти, рецитали и артистични пърформанси, и конферентни зали за симпозиуми, представяне на книги и културни дебати. Центърът е жив културен организъм, а не просто статично изложбено пространство.

Културният център „Константин Бранкузи“ не е просто нова сграда в двора на стар музей — той е архитектурно изявление с голяма смелост и изтънченост. Дорин Щефан, един от най-уважаваните съвременни румънски архитекти, тръгва от една изключително плодотворна идея: да намери източника на архитектурната форма в самото творчество на скулптора.

Идеята за проекта произтича от скица на Бранкузи за „Храма на медитацията“ — нереализиран проект на скулптора, замислен за махараджата на Индор в Индия през 30-те години на миналия век, който отразява овидната форма, открита в много от неговите творби. Дорин Щефан взема тази чиста форма и я трансформира от 90-годишна скица в триизмерна реалност от стъкло и стомана, закотвена в сърцето на Олтения.

Диалогът между съвременната призма и Двореца Жан Михаил — бижу на късния барок от 1898–1907 г. — е един от най-интересните архитектурни контрасти в Румъния: два века, две естетики, два материала (камък срещу стъкло), които изненадващо се уважават и допълват взаимно. Комплексът доказва, че смелата съвременна архитектура може да съжителства с историческото наследство, без да го накърнява.

Пътят от идеята до реалността за Културния център „Константин Бранкузи“ беше дълъг и криволичещ — история на институционално и административно постоянство, която заслужава да бъде разказана. Проектът беше иницииран през 2015 г. от Окръжния съвет Долж, с амбицията да създаде културен символ на нивото на името на най-известния олтениец.

Първият договор, възложен на италианска фирма, завърши с неуспех — работата не напредна по план и договорът беше прекратен. Проектът беше възобновен през 2017 г. и след нова тръжна процедура договорът беше възложен на сдружението Manelli Impresa SRL – Scotta SRL. Действителната работа започна през юли 2020 г., в разгара на пандемичния контекст — допълнително предизвикателство към вече съществуващите.

Ограниченията, наложени от пандемията COVID-19, и метеорологичните предизвикателства удължиха крайния срок, но строителството беше завършено през лятото на 2021 г., последвано от интериорното обзавеждане и монтажа на стъклената призма — особено сложен процес, извършен с немско оборудване и техници — продължил до 2022 г. Официалното откриване се състоя на 15 септември 2022 г.

Встъпителното събитие беше паметно: музикални моменти, изнесени от солисти и оркестъра на Филхармония „Олтения“, речи на окръжните и местните власти и видеомапинг прожекция върху фасадата на Двореца Жан Михаил — шоу от светлина и образи за живота и творчеството на Бранкузи, адмирирано от хиляди жители на Крайова и гости. Митрополит Ириней Олтенски благослови обекта и поздрави усилията, положени за завършването на този изключителен културен обект.

Крайова е, заедно с Търгу Жиу и Париж, една от трите основни дестинации за разбиране на творчеството на Бранкузи. В сравнение с Търгу Жиу (където се намират неговите големи монументални ансамбли на открито) и Париж (където скулпторът прекарва по-голямата част от творческия си живот), Крайова предлага нещо уникално: ранните творби и олтенския формиращ контекст на художника.

Пълното посещение на Бранкузи в Крайова включва две дестинации, които се допълват перфектно. В Художествения музей (Дворец Жан Михаил), разположен на същия адрес — ул. Calea Unirii № 15 — можете да намерите шестте оригинални творби: Госпожица Погани, Целувката, Торс, Глава на дете, Вителий и Гордост. Точно до него, в същия двор, Културният център предлага контекста, историята, архитектурата и потапящото преживяване за вселената на Бранкузи.

Планирайте половин ден за двете атракции — шестте оригинални творби в Музея плюс пълното изследване на Културния център. Тази комбинация поставя посещението в Крайова сред най-пълните и емоционални преживявания на Бранкузи, достъпни навсякъде по света.